Преди десетина дена на плажа

by **Aphrodite** Сря Юни 19, 2013 2:51 pm

Денят беше дълъг и макар да го беше прекарала на един шезлонг, пиейки коктейли през цялото време, докато едно наистина младо момче не спираше да я маже с масло, Афродита чувстваше някаква умора. Искаше й се да се прибера в хотела и да се отпусне, което означаваше, че усилията на красавеца с карамелената кожа пред нея бяха напълно безрезултатни. Какво да се прави … понякога дори и тя самата не беше в настроение за любовни игрички.
Усещаше как слънцето загряваше все по-малко кожата й, а хората започваха да си отиват, но честно казано, това което я накара да си тръгна веднага – беше затварянето на плажния бар. Вечерта го правеха на дискотека, което все още не беше станало по неин вкус, затова се възползва от услугите му само през деня.
Русокосата събра всичките си неща в чантата и тъй като точно в момента я мързеше да се облича, използва онова парченце прозрачен плат, което някои хора биха нарекли шал, но на ня сега й послужи за някакво подобие на поличка. Завърза го небрежно отстрани и тръгнах бавно по плажа, държейки в едната си ръка обувките. Макар и да нямаше вече слънце, реши да сложи слънчевите си очила, тъй като нямаше никакво желание да рискува да се счупят, пускайки ги в чантата. Не беше така лесно за жена като нея да намери нещо в този свят, което да й седи така съвършено добре.
Вървя бавно и толкова разсеяно, което можеше да се окаже добре за нея, но по дяволите на скапания й късмет, успя да забележа онзи мъж, който седеше сам и се взираше в залязващото слънце. Какво й ставаше … защо винаги трябваше да се размеква, като види самотен мъж и да тича да го обсипвам с любов? Понякога започваше да се дразни на самата себе си, най-вече след като разбра, че не ходеше към самотен мъж, а по-скоро към невинно младо момче. Не можеше ли поне веднъж да се обърне и да се занимава със себе си?
- Хубава вечер, а си стоиш сам – вметна тя с леко притеснение, но въпреки това се настани до него на пясъка и най-накрая обърна внимание на залеза, който очевидно бе погълнал цялото му внимание.

Банския:

by **Dylan Scott** Сря Юни 19, 2013 6:06 pm

Какъв хубав ден.. защо пък да не го пропилее на плажа, правейки нищо, както обикновено? Напоследък Дилън не беше същия човек - погълнат в собствените си мисли и доста антисоциален. Последната думичка по принцип не би могла да върви заедно с името Дилън Скот - той беше един от най-големите веселяци, винаги душата на компания.. а сега стоеше тук, съвсем сам. Всичко това беше заради.. известни причини, за които се стараеше да не мисли особено.
Дилън седна на една скала, без дори да се направи труда да свали обувките си. Не му пукаше, че ще се намокрят. Кафявите му очи се взираха в залязващото вече слънце и момчето се остави на мислите си да го погълнат.
- Хубава вечер, а ти стоиш сам.
Дилън се обърна рязко, не очакваше някой да го заговори. В началото, дори не си и помисли, че някой би го заговорил - но ето, че пред него стоеше едно русокосо момиче, което очевидно говореше на него, тъй като зад Дилън нямаше никой друг освен морето.. а то едва ли би било добър събеседник за русокоската.
Скот се почеса зад тила и се усмихна.
- Да.. аз.. Бях се замислил - измънка той - Но ти също си сама - отбеляза Скот, тъй като не видя никой наоколо - Между другото, аз се казвам Дилън - представи се той.

Преди десетина дена на плажа

Преди десетина дена на плажа

Re: Преди десетина дена на плажа