Създаване на хора.

by **.cathalina boticheli** Чет Юни 13, 2013 4:13 pm

Тук се създават хора.

by **Georgina ∞** Чет Юни 13, 2013 6:25 pm

Създаване на хора. Tumblr_m3m3rvKXgH1rs8kybo1_500

Джорджина || 18 || I'm only human || Лик-Nina Dobrev

Нямаше да е никак доволен когато ме види с парите в ръка, но какво можех да направя аз с това си изкарвахме прехраната.Чрез тези състезания оцелявахме..
-И тази вечер ли ? Отново този глас, не можеше ли да го каже по.. знам ли весело беше възможно да спечеля доста пари тази вечер.
-Знаеш ли Джорджина започвам да се обвинявам за това че не съм ти купувал кукли, вместо коли и мотори.
-Татко, не забравяй че аз избирах повечето си играчки.-Устните ми се извиха в невинна усмивка а след това се засмях и го прегърнах.Погледнах очудено и се отдръпнах гледайки го странно.
-Какво има ? Защо не ме прегърна ?
-Знаеш защо ни напусна майка ти.-започна той, опитах да го прекъсна но без успех.
-Напусна ни заради тези състезания на които ходиш почти всяка вечер.Знаеш колко са опасни, защо просто не оставиш своя старец да печели парите и да изхранва семейството.
Стоях пред него без да обелвам и думичка а очите показваха празнината в душата ми.Слушала съм толкова пъти тази реч ? Лекция или каквото е, думите ми се бяха изчерпали, нямах какво повече да кажа, казвах достатъчно всеки път когато повдигне тази тема.
-Закъснявам.
Сведох глава след което си поех дълбоко въздух и бавно закрачих към вратата ни, нашата стара, скърцаща и пребоядивана хиляди пъти врата.
-Същата си като майка си-каза едва доловимо и закрачи към всекидневната.
Излезнах от вкъщи и преди да затворя втата се обърах за да видя татко, но видях само силуетът му който скоро се изгуби.
След състезанието веднага се прибрах, бях победила но съвсем не се чувствах като победител.Влезнах вкъщи а погледът ми замръзна върху двата куфара които стояха облегнати до стената.В главата ми се образуваха хиляди въпроси.Мама ли се беше върнала ? Татко събираше зимните дрехи или .. ?
-Заминавам съкровище.-гласът на баща ми разчупи тишината.
Той стоеше в дъното на коридора, не можех да видя дори лицето му.
-Как така заминаваш ? Няма ме колко три часа ? И през това време ти е хрумнало че трябва да заминеш ?
-След като тръгна, получих одобрение за работата за която кандидатствах преди месеци.Но ще се наложи да замина за Рио, там ще изкарвам добри пари.Когато се върна ще оправя всичко няма да е нужно да се състезаваш повече, ще върна майка ти и всичко ще е както преди.Ще отсъствам само 2години.
Не можех да повярвам, не исках..той как си я мислеше цялата тази работа ? Ще ме остави сама тук, как очаква да се справи едно 17годишно момиче 2 години без родителите си? Как ? Очите ми се пълнеха със сълзи които бързо започнаха да капят една, след друга.
-Татко недей, недей моляте не ме оставяй.
Затичах се към него и хванах ръката му като я стиснах силно. Той целуна челото ми, погали главата ми и се отдръпна от мен крачейки напред без да поглежда назад.
-Ще се върна, надявам се единствено да не ме намразиш!-гласът му беше все така студен, опитваше се да не показва чувства и изглежда му се получаваше.
-Победих!-изведнъж смених темата поглеждайки към него.Можех да видя лицето му в отражението на прозорежа.Усмихваше се!
-Знам съкровище, ти винаги побеждаваш ти си родена за да бъдеш лидер.Винаги си била мъжко момиче, никога не си ни създавала главоболия, разбираше положението ни и никога не искаше повече. След това ти купихме кола която развали всичко.-Засмя се той и избърса току що отронилата се сълза .
-Обичам те.
Създаване на хора. Tumblr_m2z1km90jN1rpu9lvo1_500

Създаване на хора. Tumblr_m2z1km90jN1rpu9lvo1_500

by **.cathalina boticheli** Чет Юни 13, 2013 6:32 pm

Одобрена си. Smile

by **wild.** Съб Юни 15, 2013 3:44 pm

Създаване на хора. Tumblr_mgihd5BH4i1rk06h2o1_500

FC; BARBARA PALVIN

Д о с и е :
Име: Шарлот Дейл a.k.a Wild *Уайлд*;
*Никой не знае истинското и' име. Хората знаят само прякора и'.*
Години: около 16-17 годишна, but.. who cares?;
Човек.
Работа: спасител на плажа, но често се чупи и кара сърф;
Статус: необвързана;
Допълнителна информация: Обича да заминава САМО с приятели на къмпинг или нещо друго из природата.

<div style="font-family:a_CityNovaTitulRgLt; font-size:23px; text-transform:uppercase; text-align:center; letter-spacing:-1px; padding-left:9px;line-height: 75% ">Година по-рано</div>

Лекият бриз караше кожата и' да настръхне. Стоеше неподвижно, а очите и', все така безизразно, се бяха втренчили в морския бряг. Беше се свечерило и розовият, прекалено сладникав, цвят се канеше да изчезне подир вече залязлото слънце. Белите и' дробове се свиваха болезнено при всяка глътка въздух, примесена с тютюнев дим. Чуваха се ругатни, вероятно идващи от построеният близо до брега дом за сираци. Точно там бе израснала Лилит. Не познаваща родителите си, израснала в пропадналия дом. Толкова пъти бягаща от него и толкова пъти връщаща се. Бе пределно ясно.. нещо все я привличаше към него. Но какво? Никой не знае.
- Хей, ти! Специална покана ли чакаш?! Прибирай се веднага! - извика към момичето ''милата и загрижена'' госпожа Уилкс. Накратко.. просто Ани. Тя бе не много висока на ръст, с наднормено тегло, жена на около 50 години, но всички отлично знаят, че не е на по-малко от 60, с ясно изразени бръчки. О, не си мислете, че тя винаги е толкова ''мила''. Напротив, тя направо е ''прекрасна''. Според нея всички деца, за които се грижи за неблагодарни. Лилит очакваше Мис Уилкс скоро да забележи липсващия и' багаж и бе доволна, че ще и' вдигне кръвното. Бе доволна и от това, че най-накрая ще си тръгне.. завинаги. Този път нищо не бе толкова силно, за да я върне обратно в тази дупка. Госпожа ''Прекрасна'' се появи на вратата. Погледът и' пробуди силна болка у момичето, но в това нищо учудващо няма - Ани Уилкс aka Сатаната, истинското въплъщение на злото. След секунди се чу поредното и' мило слово:
- Неблагодарница! Хранех те, грижих се за теб, осигурявах ти покрив над главата! Върви по дяволите изчадие такова! Повече да не си се върнала!
Светлината в коридорчето угасна. Лилит бе доволна от това, че разяри отново истерясалото куку. За по - добре тя реши да тръгне веднага към града, защото дори не смееше да си помисля какво ще стане след като Мис Уилкс разбереше, че с тръгването на момичето, всичките и' пари са офейкали заедно с нея. Всички до този момент си мислят, че това е поредната банална и съвсем обикновена история, но не. Определено имаше още за разказване и то доста. Но не бе толкова просто. Има неща, които трябва да останат дълбоко заровени под пръстта и никога да не се узнаят, но за жалост сами се разкриваха, което си бе странно.
Топлина. Чувстваше как след броени минути сърцето и' щеше да експлодира като бомба със закъснител. Но като се замисляше, тя осъзнаваше, че почти всеки ден температурите в Джорджия бе такива. Само че сега и' липсваше вода. Затова климатът и' изглеждаше толкова гаден в момента. Трудно бе, със сак на гърба, на ходиш и да ходиш покрай магистралата. Често бихте видели как палецът и' бе вдигнат нагоре и тя вървейки чакаше някой да спре. Но парашутът и' все не се отваряше. От недостига на вода в организъма и', първоначално, когато момичето видя сграда в далечината си помисли, че е халюцинация, но не. Тя наистина бе стигнала до някаква сграда, която не изглеждаше съвсем приветлива. Вгледаше ли се по-напред в пътя се виждаха още сгради. Бе доволна, че най-накрая стигна до непознатия град, но все пак град! Беше различен.. Странно любопитство и лошо предчувствие се пробудиха заедно в нея. Бе заинтересована от това градче, усещаше напрежението и опасността в него и това и' харесваше. Добре дошла в Мистик Фолс малка госпожичке..

by **.cathalina boticheli** Съб Юни 15, 2013 3:48 pm

Готова си. :3

by **Elizabeth Stonem.** Вто Юни 18, 2013 6:42 pm

Елизабет Антеа Стонем, позната още като Ефи.

18 годишна, човек.

Описание: Първо впечатление прави косата й – много дълга, гъста и начупена, наситено черна и обикновено оставена разпускаща се по тънките рамена и надолу. Върху бялото лице се открояват две огромни морско-сини очи, наситени обикновено с всякакъв вид емоция – и някъде по средата не емоциите палави нотки се преплитат с иронични такива. Устните са сърцевидно оформени и запълнени с розовина. Като два резена череша, които предизвикват да бъдат вкусени. И обещават сладост ... Често биха могли да се видят и усмивки от всякакъв вид – предизвикателни, лукави, радостни, нерадостни; начинът й да покаже раздразнение или набъбнала ярост е болезненото впиване на устните една в друга. Тялото й е страхотно, което се отбелязва от повечето мъже, но тя не държи да го прикрива ... особено. Слаба, с невероятни извивки, надарена, с гладка порцеланова кожа, която често обича да открива с широки деколтета и миниполи.С височина 1,65 и анорексичните килограми, вариращи между 43-45, с тези мъждукащи светлинки в очите и тази предизвикателност, полепнала по устните й, е трудно да е остане незабелязана. Изражението й говори – дали ще бъде отчетливо разбрано обаче, зависи изцяло от събеседника ...

Характер: Първата дума, с която би била описана от хората е ‘непредсказуема’. Характерът й не би могъл да бъде конкретно описан, тъй като в повечето случаи е крайно променлив. Чувствителна е, даже много, но би могла умело да го прикрива, с помощна на Великия си Инат, гордостта, малката щипка егоизъм (само на моменти...), както и избухливостта, преливаща понякога в откровена грубост. Нервна е (или агресивна – по избор на клиента), готова винаги за нова караница, което за щастие успява да затрие с няколко цигари на ден. И е ... съблазнителка. Сериозно, обича да се наслаждава на мъжката красота и в едновременно да се възползва от своята (макар да не може да бъда наречена точно красива; но пък е сексапилна, нали ...).Обаче, въпреки всички недостатъци, може да разгледаме и позитивната страна - верен приятел е, а когато обича, обича силно, готова да направи всичко, макар не винаги да го показва. Умее да разбира хората, да им помага, да дава съвети; нещо като техният „Духовен водач”. Мечтателка е, решила да не се отказва от живота, и да се бори с него, до колкото може, водена от мисълта, че няма трудност, която да не бъде преборена. Адски амбициозна е, когато направи нещо, то трябва да е блестящо, а ако не ... не, няма такава опция. Ако нещо не й са удава, ще намери заобиколен път.

История: Миналото е нещо, за което Ефи избягваше да говори, по една или друга причина. А и малцина бяха тези, които се осмеляваха да я попитат. Макар, че и малцина бяха тези, които се осмеляваха да говорят с нея изобщо. Те не виждаха това чувствително момиче, което се криеше зад маската на саркастичната и безсърдечна кучка. А миналото.. то е минало. Защо ни е да се сещаме за него? Ефи се бе справила идеално с това да го пренебрегне, и не искаше да се връща там.

Не харесваше Бристол. Вечно дъждовен.. но това не спираше Стонем да излиза на поредния среднощен купон. Всяка нощ се измъкваше от вкъщи, още от петнадесет годишна, благодарение на по-големия си брат. Поради някаква причина той одобряваше това, което по-малката му сестра прави, но въпреки всичко я обичаше повече от всичко на света. Същото беше със Ефи - брат й беше най-важния човек за нея. Заедно преодоляха раздялата на родителите им и всички трудности. Докато един ден той не заминава в колеж и Ефи трябва да се справя сама. Запознава се с три момчета - отнема сърцата им, още от тогава й се носи слава на леко момиче и разбивачка на сърца. Но противно на очакванията си Ефи се влюбва в едното от момчетата. Преживява трудности, а те са много, но най-сетне са заедно. Докато един ден той не бива убит от вампир и това съсипва Стонем, както и факта, че брат й е вампир.

Времето минава, но не е лекува. Въпреки всичко, Ефи се връща обратно към.. старата Ефи, въпреки, че вече не е толкова коравосърдечна. Опитва се да прикрие чувствата си, но безуспешно.

Мести се в Америка, където възнамерява да започне един нов живот.

лик: Kaya Scodelario

by **.cathalina boticheli** Вто Юни 18, 2013 6:47 pm

Одобрена си! :3

by **Alexandra West.** Пет Юни 21, 2013 10:32 pm

. Име: Александра
. Години: 18
. Работа: ученичка
. Външен вид : Александра има зашеметяващ външен вид. Тъмно кестенявата и' коса, която стига до кръста й е кадифено мека много красива. Често хваща погледите. Има сини очи със зелен отенък, което ги прави още по-красиви. Те са като две малки звезди светещи дори и в най-светлия ден. Алекс е слаба и нежна, кожата й е светла и контрастира с цвета на тъмната й коса, но това е една от причините тя да е така неустоима за мъжете.

. История: В началото бе лесно. Единствените тръпки, които циркулираха из крехкото й тяло, бяха тези на вълнение, на трепет преди всяко ново участие. Когато излезеше на сцената обаче, когато започнеше изпълнението си или когато влезеше в роля, тогава забравяше за Александра Уест. Единствената връзка с нея бяха чифт светли очи като нейните сред публиката. Животът тогава бе лесен, дори и да не познаваше майка си и тази фигура да отсъстваше в едни от най-важните моменти през живота на всяко едно момиче. Затова пък имаше баща си. След всяко изпълнение Александра все още трепереше, пърхаше като крилата на пеперуда или като изсъхнал кленов лист, готов да полети сам. Сърцето й заплашваше да изскочи от гърдите, а тя се чувстваше като птичка в плен, но тогава винаги се появяваше той.
- Беше прекрасна. Нали знаеш, че винаги ще съм до теб, фъстъче? – питаше я, а Александра не бе достатъчно силна да изрече и дума, затова просто кимаше. Но знаеше, че ще бъдат заедно завинаги и нищо не можеше да я отдели от него, както и нищо не можеше да отдели него от нея. Поне вярваше в това. Вярваше, докато при едно подобно участие нещо не се обърка.. Токът изгасна. Паниката повдигна нивата на адреналин в тялото й. Знаеше, че той ще дойде и ще я отведе. Взираше се в тъмнината и когато привикна видя фигура. Вероятно бе той, но когато приближи, Александра разпозна вуйчо си, а не баща си. Мъжът я вдигна на ръце и я отведе, а зад тях останаха виковете, звучащи така познато. Въртеше се, опитваше да се измъкне и върне назад, но не успяваше. Мъжът бе по-силен от нея.

- Добър ден с канал 4! Вие слушате Аманда Кроу със сутрешните вести... – ентусиазираният глас на младата жена разкъса тишината. Накара Александра да подскочи в леглото и да надигне глава. Неоновите чертички по циферблата на автоматичния будилник показва шест и половина. Съвсем навреме за първата доза сутрешните новини, но тя нямаше време да ги изслуша. След два часа имаше лекции, а след близо девет часа сън се чувстваше буквално изцедена. Не можеше дори да бъде вкисната от сутринта, защото единственото, което чувстваше бяха досада и меланхолия. Тъмните кръгове под небесносините й очи допълнително създаваха впечатление, че не бе спала от близо три дни. Можеше ли да каже противното? Наистина си лягаше навреме, но винаги сънуваше един и същ кошмар, който отнемаше енергията от тялото й, с която я зареждаше съня. С машинални крачки се отправи към банята за душ, след това облече първите дрехи, които видя в гардероба си и наля кафе в чашата си, излизайки от тясната стая в общежитието. И така сигурно сте я виждали на територията на колежа, или по улиците, а защо не и в киното, кварталния магазин или някъде другаде. Виждали сте я и тя ви е хващала окото независимо дали бе заради външния си вид или заради онези издайнически черти от характера й, които се проявяваха в походка или кратък разговор. Уви, това няма да ви бъде достатъчно, за да я опознаете. След онази случка Александра се затвори в себе си. Не говореше доста дълго време или го правеше с малко думи и с определени хора. Никога не бе вярвала, че може да стане отмъстителна и злопаметна. Нито че можеше да бъде толкова непокорна по характер, но в действителност отвътре страдаше. Знаеше, че нещо фатално се бе случило с баща й. Не знаеше за неговото престъпно минало. Не знаеше за миналото на трафикант и наемен убиец, а когато се опитваха да й кажат за него, тя не слушаше. Не искаше да чува за това. Не го вярваше. Тази затвореност я принуди да няма доверие у хората. Така на двайсет години, трета година в колежа,Александрат можеше да се похвали с много малко приятели и липса на какъвто и да били личен живот.

. Характер: Александра е момиче със доста напорист характер.Свикнала е да получава това което иска, при това на момента, но не е разглезена като останалите богаташки момичета. Знае пределно ясно коя е и какви са и целите.Общо взето е здраво стъпила на краката си, макар да не е от най-търпеливите хора.

Най-голямата и страст са мъжете, обожава компанията и вниманието им. Не се страхува да бъде директна със някого, нито пък я интересува хорското мнение. Макар мъжете да са й слабост тя не вярва в любовта, нито пък в приказките. Пълен реалист до край.

. Допълнителна информация: - Пие

-пуши цигари и трева.

. Лик:
jessica jane clement

by **.cathalina boticheli** Пон Юни 24, 2013 12:10 pm

Готова си! :3

by Sponsored content

Създаване на хора.

Създаване на хора.

Re: Създаване на хора.

Re: Създаване на хора.

Re: Създаване на хора.

Re: Създаване на хора.

Re: Създаване на хора.

Re: Създаване на хора.

Re: Създаване на хора.

Re: Създаване на хора.

Re: Създаване на хора.