Футболното игрище

Дилън погледна към часовника си - оставаха още двадесет минути и след това можеше да си тръгва. Тъй като го изгониха от последния му час (вината не беше негова, но Скот не желаеше да спори за това), реши да се помотае преди да си тръгне. Да погледа тренировката на футболистите, например. Бившия му отбор. Тъй като вече не му оставаше много време да се занимава с извънкласни дейности, Дилън вече не беше част от този отбор.
Запъти се към трибуните. Бяха празни, с няколко малки изключения. Дилън обаче разпозна едно лице, което напоследък не можеше да забрави - Елизабет Стонем. Тя също го видя и му помаха, а Дилън отвърна на помахването й. По дяволите, не отново! Започваше да става нервен, винаги ставаше така. Пое си дълбоко въздух и си напомни, че ако се държи като глупак намалява шансовете си.
- Здравей, Ефи! - поздрави я той, като се настани до нея.
Стонем отвърна на поздрава му и до тук беше разговора. Дилън усилено мислеше за нещо, с което би могъл да продължи разговора, но така и не се сещаше. Това беше нещо необичайно за такъв социален човек като него, който лесно говореше с хората и не спираше да говори по принцип.
- Ти.. нямаш ли час? - попита момчето и погледна часовника - Мен ме изгониха, не знам защо - думите му бяха последвани от смях.
По дяволите, пак се издъни. Що за глупава тема подхвана?

Поредния скучен час, който Ефи реши да пропусне. Вместо това брюнетката се запъти към футболното игрище. Какво по-хубаво от това да гледаш секси спортисти да тренират? Бъдещето на гимназията, както ги наричаха. А и освен това, гаджето й - слабо казано, връзката им беше повече от несериозна - беше част от отбора, така че можеше да използва това като оправдание за да е тук.
Настани се най-отпред на трибуните, където можеше да вижда всичко много добре. През цялото време флиртуваше с поглед, съвсем не помагаше за концентрацията на футболистите.
Изведнъж чу стъпки и как някой се приближава. С известна доза нежелание, брюнетката извърна поглед от момчетата и видя познато лице да се приближава. Дилън, помисли си тя. Ефи вдигна ръка и му помаха, а той отвърна и се приближи към нея с леки и несигурни крачки. Той я поздрави и тя отвърна на поздрава му. 
- Ти.. нямаш ли час? Мен ме изгониха, не знам защо - проговори Дилън след известно време мълчание и след това се засмя.
- Имам час, но не смятам за нужно да го посещавам - отвърна му Ефи и устните й се оформиха в бледо предположение за усмивка.
Изведнъж усети някакво дразнещо чувство и се сети, че цял ден не бе пушила. От деколтето си Ефи извади една кутия с цигари. Запали цигарата и се наслади на дозата никотин, която пое. След което погледна към Дилън и му предложи една цигара. Не знаеше дали пуши, просто проявяваше.. хм, любезност. 

- Да, вярно - измънка Дилън и сведе поглед към земята. Незнайно защо, но да гледа обувките си му се струваше най-удачния начин да се отърве от неловка ситуация. 
Имаше чувството, че всичко, което казва е или изключително тъпо или пълна безсмислица.
- Не, аз.. не пуша - отвърна Скот на предложената му от Ефи цигара.
Дали пък така щеше да го сметне за загубеняк? Не, Дилън трябваше да бъде себе си. Нали знаете поговорките, бъди себе си и правилния човек ще те хареса. Но.. защо не се получаваше? Явно трябваше да се постарае повече.
Дилън за пореден път незабележимо си пое въздух и погледна скришом към Стонем.
- Свободна ли си след училище? Ако искаш.. може да се помотаем? - попита Дилън, внимателно подбирайки думите си.

Сините очи на Елизабет обходиха цялото игрище и се спряха на Дилън, когато той й зададе въпроса. Държеше се някак си необичайно, но Ефи реши да не споменава това и да не го коментира. 
- Съжалявам, мисля, че няма да мога - отговори му брюнетката и устните й се оформиха във виновна усмивка, докато загасяваше фасът си.
Тренировката на футболистите тъкмо свърши и Ефи се изправи. Гаджето й, Джеймс, свали тениската си и се приближи към нея, а на лицето си имаше онази крива усмивка, която много се харесваше на синеочката. Той сложи ръцете си на кръста на Стонем и долепи устните си до нейните, а тя обви ръцете си около врата му. 
Чувстваше се гадно, че отказа така на Дилън, за това й се опита да оправи нещата.
- Довечера ще има купон у Джеймс, защо не дойдеш и ти? - обърна се Ефи към Скот, като едната й ръка все още беше положена на рамото на Джеймс. Стори й се, че Дилън се поколеба малко на предложението, за това Ефи добави към думите си - Хайде, ще е забавно - окуражи го тя.

Отказа му. Дилън сведе глава, като се опитваше да прикрие чувствата си. Всъщност той не очакваше нещо по-различно, знаеше, че ще му бъде отказано. И въпреки всичко, проклетата надежда не се махаше от него.
За капак на всичко онзи идиот се появи и с Ефи започнаха да се целуват. Ситуацията стана неловка и трудно поносима за Дилън за това той извърна погледа си и сериозно обмисляше как да си тръгне възможно най-незабелязан. 
- Довечера ще има купон у Джеймс, защо не дойдеш и ти? - предложи Ефи.
Чудесно, направо идеално. Какво по-хубаво да прекара нощта сам в къщата на онзи тъпак, който цяла нощ щеше да се натиска с Ефи. Дилън сериозно се разколеба.
- Хайде, ще е забавно - окуражи го Ефи.
По дяволите, как можеше да й откаже? Не можеше. И се мразеше за това.
- Ами.. добре, защо не - измънка Дилън и се опита да преглътне факта, че цяла нощ ще гледа онзи бабаит. 
Какво ли не правеше за любовта..