Клуб "Violet"

Бях бясна. Отново висях сама в петък вечер. Нагъвах някакви боклуци пред телевизора по който пускаха само теленовели. Чувствах се като петдесет годишна бабичка в инвалиден стол. Отново се бях скарала със сестра си. Не беше истина каква е. Толкова налудничаво параноична, вечно раздразнена, винаги трябваше да се кара с другите дза да се чувства спокойна. Половината град ме гледаше на криво. Досещах се, че повечето хора бяха повалени от силата на древната ми сестра, а понеже бяхме близначки хората си мислеха, че аз съм кучката.
 Точно тогава телефона ми започна да вибрира и се разнесе нетърпимо писукане. Имах съобщение, че е отворен някакъв нов клуб. В първия момент просто захвърлих телефона и се захванах да разопаковам замразените макарони със сирене, но след това нещо ме прихвана. Пуснах подобието на храна на земята и с бърза крачка се запътих към банята. Оправих косата си, грима, като цяло се приведох в нормален вид. Вече не приличах на застаряваща жена на средна възраст заобиколена от котки.
 След това отидох до спалнята си и плъзнах стъклените врати на гардероба. Започнах да премятам роклите си и най- сетне намерих перфектната червена рокля. Беше къса с веобразно деколте. Нахлузих средно високите си токчета, грабнах от малката масичка до вратата чантата си и излязох.
 На път за клуба хората както обикновено ме гледаха странно и се опитваха да стоят възможно най- далеч от ме. Да, беше обидно, но не бях примряла за тяхното внимание. Когато най накрая пристигнах пред клуба започнах да си проправям път през тълпата от непълнолетни роптаещи, че не гипускат. Подминах охраната без дори да ги погледна. Още щом прекрачих прагана клуба ме лъхна непоносимата миризма на пот, разреден алкохол и евтини цигари.
 Самият клуб не беше лош. Горещо предпочитах по- старите места с качествен алкохол, но и това не беше лошо. Ако не броим неоново розово от което ми се повръщаше. Насочих се към бара като се стараех да не се доближдавам до изпотените момичета и момчета, влезли с фалшиви лични карти. Цялата тази сексуалност във въздуха ми идваше в повече. Настаних се на един стол, тип щъркел и си поръчах на бармана водка. Той ме изгледа леко изненадан, сигурно другите клиенти поръчваха само шикозни коктейли без грам алкохол.
 Барманът ми донесе поръчката и аз отпих малко. Парещата течност се разля в гърлото ми и се почувствах като в Рая. След това извадих от малката си чантичка кутия шоколадови цигари и една протрита запалка. Запалих и я оставих. Не ми се пушеше, просто исках да се отърва от миризмата на разгонени хлапета.
 Тогава видях един мъж на бара. Строен. Наречето го снажен младеж. Млад, млад..колко да е млад? Взех водката и цигарата и се преместих до него. Обърнах се и су усмихнах предизвикателно. Може би тази вечер нямаше да попадна на бивше гадже на сестра ми, кой знае?
 - Сам ли си? - го попитах и започнах да разклащам чашата с водка в ръката си.

Виковете на тълпата отекваха из цялата уличка зад новия клуб. Поне тридесет души бяха заобиколили мен и противника ми, наслаждавайки се на ударите, които си нанасяхме. Или по-скоро ударите, които аз нанасях на него.
Най-отегчителното нещо бе да се биеш с човек, но напоследък града не предлагаше кой знае какви забавления за вампири, затова по този начин разпусках. Единствената щета по мен засега бе натъртената челюст, която след минута щеше да е съвсем здрава. Но не можех да гарантирам за здравето на отворкото пред мен. Мъжът, напомпан с анаболи, се беше свил на асфалта и дишаше тежко.
Оставих зад гърба си разярената тълпа и се насочих към входа на клуба. Познавах собственика, тъй като му бях уреждал компания за самотните му нощи много пъти, а той от своя страна ме снабдяваше с наркотици. Влязох без проблем и се насочих към ъглите, където силно се надявах, че няма да ме безпокоят непълнолетни тийнейджърки, мислещи се за Афродита в леглото.
-Сам ли си? – чух някоя да ме пита, застанала до мен. Обърнах се отегчено към момичето, за да й кажа учтиво, че нямам намерение дори да се запознавам с нея, но застинах.
Истината бе, че единствената жена, която бях срещал и се доближаваше до богинята в уменията си в леглото бе Табита Кучката, както бях добавил към името й по-късно аз. Но късмета ми изигра лоша шега и тя се оказа сукуб. Представяте си какво трябваше да преживея, след като се събудих след прекрасния секс.
-За глупак ли ме мислиш?! – процедих през стиснати зъби и стоварих чашата си с уиски на масата. – явно съдбата беше в коалиция с Табита и затова ми я изпращеше отново. Заповядах си да не я оглеждам, но не се сдържах. Впитата й червена рокличка, която повече показваше, отколкото скриваше ми напомни колко увлечен по нея бях. Дотолкова, че да не разбера що за същество е и когато се събудя да нямам сили да помръдна от леглото. За щастие бях вампир и си спомнях много добре какво бе станало, но за нещастие сукубите имаха влияние и над мен. Цял месец нямах желание за секс, сякаш бях станал грохнал старец. Пиех кръв с нежелание, но за сметка на това се наливах с алкохол. Табита ми бе осигурила едно от  най-кошмарните времена в живота ми.
 Реших да не й обръщам особено внимание, но нямаше как да не вметна нещо, което бе наранило самоувереността й, която стигаше до небето.
-Отслабнала си, Табита, да не си на диета? – подсмихнах се на криво и отпих от уискито.

Подсмихнах се леко и отпих от водката. Не знаех дали да се засмея или да се върна в къщата и да удоша Табита. Трябваше ли да проваля всичко? Мамка му.
 - Не знам.Глупак ли си? - попитах го на шега, но гласът ми трепереше от ярост.
 Взех цигарата и за първи път си дръпнах доста солизно от нея. Не ми действаше. Тези цигари бяха прекалено леки. Оставих я отново на пепелника и се втренчих в едно момиче на дансинга което явно се мислеше за голяма работа. Или това, или просто си беше кучка от класа. Без класата.
 Чудех се, защо Табата би си играла с този мъж? Определено хубавите и свестни мъже бяха дефицит в този град, а тя захвърляше всичко. Не, че я интересуваше кой наранява. Рядко идваше в града и то само за да ми вгорчи живота.
 - Е, Табита май наистина е на диета, но аз съм Каталина. - подсмихнах се нагло сякаш казвах някаква грандиозна тайна която само аз знаех. - Приятно ми е, аз съм сестра и. - протегнах ръка към него, но след това я дръпнах.
 Явно този мъж наистина не харесваше сукубите. Жалко. Много жалко. Отпих още един път от водката. Свърши. Повиках бармана и си поръчах още една, и някакви силни цигари. Този път имаше доста поръчки преди мен и трябваше да си почакам. През това време имах чувството, че щях да експлодирам. Не ми беше приятно всички да говорят за Табита. С добро, рядко, или с лошо. Беше ми близначка, винаги щях да съм на нейната страна. Освен това, кой би си позволил да не застане на страната на Древната сукуба.
 - Табита е Древна. Аз не съм..толкова лоша. - този път успях да сдържа усмивката си.
 Започнах отново да се оглеждам. По някаква причина това място ме караше да се чувствам ужасно. Аз бях сукуб, съответно бяхме като "Повелители на секса", но това тук си беше извратено и гнусно. Някакви малолетни с прекалено велики фантазии, прекалено мащабни и неизпълними. Как някой можеше да живее по такъв начин? Не ги винях. Секса беше като пречистване от всички проблеми, при днешното поколение, но трябваше да има тръпка.
  - Е? Ще ми кажеш ли какво е направила или ще станеш и ще си тръгнеш? - казах аз с леко раздразнен глас, надявах се да не е второто.

Едва не зяпнах, когато разбрах, че Табита има сестра. Чудесно! Мъжете бяха в сериозна опасност.
-Може би сестра ти трябва да лепва етикетче на всяка своя жертва, че да не започне да ги повтаря. – иронично подхвърлих, докато наблюдавах всяко движение на Каталина. Не исках да си призная, но вътрешно изпитвах известна доза страх да не се повтори онзи кошмарен месец, в който бях въздържател. Не можех да издържам без секс…всъщност кой можеше. Но тогава всеки път, когато се доближавах до жена, ми ставаше нещо, спомнях си за нощта си с Табита и се отказвах.
Огледах внимателно момичето до мен, за да съм сигурен, че наистина не е Табита. Реших да й повярвам, тъй като държанието й не беше такова, като на сестра й. До сега Кучката щеше да е обиколила целия бар, да се е опипвала с всеки мъж, и накрая щеше да си избере най-подходящата жертва.
-Какво е направила сестра ти…? Хм, да кажем, че ме направи импотентен за около месец. – изръмжах, без да поглеждам Каталина.  –Всъщност защо ме питаш? Много добре знаеш какво въздействие имате и ти, и тя над мъжете. Или просто си любопитна дали проклятието ви действа и над вампирите? – казах и допих уискито си. Нямаше никаква полза от алкохола. Бях взел издържливостта на баща си и носех на алкохол, затова можех да пия цяла нощ и пак щях да бъда с всичкия си. ДНК-то и гените да вървят по дяволите!
Отново хвърлих кратък поглед към Каталина. Нямаше как да не призная, че е привлекателна, и то доста. Даже повече от сестра си, тъй като не излъчваше послания само и единствено за секс, а като че ли отегченост от целия свят. Вижадаше се, че анализира всяка една моя дума и не се хвърля на врата на всеки застанал на пътя й. Но надали щях да й го призная. Отдавна бях спрял да споделям какво мисля за хората, камо ли пък за свръхестествените същества.

Наистина беше забележителен. Повечето мъже , особено след това което Табита му е причинила, биха ми отрязали главата без да ме питат коя съм. Но от друга страна не можех да я виня, не можеш да виниш сукуб, че може да те накара да забравиш за другите жени. Беше ни в кръвта.
 - О, оставя повече от етикети. - завъртях очи леко раздразнена. След като видях, че може би не ме разбира му посочих един мъж който се взираше в мен. - Виждаш ли онизи там? Иска да ми изтръгне сърцето, не точно моето, и да го забоде на кол.
 Харесваше ми компанията на този мъж. Най- малкото не избяга, въпреки, че ако бях на негово място сигурно щях да го направя. Зарадвах се, че е останал. Исках компания, която не включва петнадесет годишни наркоманчета.
 - Е? Действа ме ли на вамприте? - не се сдържах, но ми беше станало някак забавно. Повдигнах вежди сякаш наистина се чудех. Което си беше така.
 Да си призная, не беше останал жив мъж който да е спал с мен. Така де - само хора. За разлика от Табита не бях на вълна - Взимай каквото ти падне.
 Кръстосах краката си и се настаних по- удобно на стола. Вече не бях под голямо напрежение, може и сестра ми да го е имала, но той не беше от страхливите. Не, че имаше от какво да се страхува.
 - Не всички сукуби са еднакви. - казах и отпих от водката си, сякаш се оправдавах за това което съм. - Виж, Табита е Древна, за това дйства така. Да кажем, че с другите сукуби ще се чувстваш като болен само за няколко дни. - опитах се да звуча успокоително, но не ми се получаваше.
 Не ме биваше да въздействам н ахората, не както Табита. Кълна се, тя можеше да накара мишка да и танцува ако го искаше.
 - Защо го приемаш като проклятие? - това малко ме засегна. Не е като да сме демони, добре де, наполовина демони сме, но всичките истории с проклятия и колко сме зли, бяха прекалени. - Ние можем да си играем с мъжете. Толкова ли е лошо?  - попитах с възможно най- невинното си изражение. - Пък и..ти си искал да спиш с Табита? В този град трябва да внимаваш с кой си лягаш.

Впих поглед в нейния и повдигнах вежди.
-Сукуб да ме поучава…не ми се беше случвало до сега. – не се сдържах и се усмихнах леко. Каталина ме привличаше заради чара си и интелигентния си ум, което ме караше да се замислям защо въобще си бях легнал със сестра й.
-Исках да си легна с нея, защото знаех, че удоволствието ще е неповторимо. – признах, без дори да се почувствам неудобно. Повечето мъже биха се изпъчили и казали, че са се смилили над Табита и са й позволили да ги целуне.
-Но и тя беше доста настоятелна, пък и ти я познаваш най-добре…трудно може да й се откаже.
Искрено се изненадах, че Каталина не е напълно наясно с въздействието си над свръхестествените същества.
-Може би ако бях пил от кръвта й щеше да съм още по-зле и до днес да се наливам с бренди сам в апартамента си. Но не го сторих. След…-изкашлях се. Колкото и да бях разкрепостен в отношенията си с жените, все пак израснал в средновековен Лондон и бях възпитан като джентълмен. Някои думи не влизаха в речника ми за обикновен разговор. - …като всичко приключи, тя се опита да ме подмами да се храня от нея. За щастие бях напълно изтощен и нямах сили за това.
Усетих, че съм на вълна приказки, но до момента само аз разказвах за моите падения.
-Искам да ми отговориш честно, тъй като наистина мразя да ме лъжат. За какво дойде в клуба? За да си търсиш компания за вечерта или просто защото няма какво да правиш? – реших, че трябва да опозная Каталина по-добре. Рядко ми се случваше да срещна жена като нея. Пък и интересът ми не беше само за душевните й ценности. Зачудих се дали бих си легнал с нея, макар и да знам какво ще чувствам на сутринта. И за мой огромен ужас отговорът беше категорично Да.

Този въпрос ме изненада. Започнах да въртя чашата и да се чудя, защо бях дошла? Може би, защото сестра ми ме подлудяваше? Защото водеше какви ли не мъже, крещеше ми, сякаш не и бях близначка, а по- малка сестра. Беше обидно и огорчително. Държах на нея, но не можех да преглътна достойнството си просто така и да я оставя да ме мачка за нейно лично забавление.
 - Смяташ ли, сериозно, че мога да си намеря компания, дори и да исках, в град който е била Табита? - повдигнах вежди.Наистина беше така. Трудно можеш да си намериш компания за разговори, пък какво остава за вечер. - Да кажем, че сестричката ми ме вбеси. - лепнах си иронична усмивка и отпих малко от прозрачната течност.
 Беше ми забавно да говоря с него. От доста дълго време не бях говорила с друг, освен с Табита, която мразеше да говори нормално. Винаги или слорадстваше, или намираше за какво да спори. Определено беше труден характер. Определено беше прав..на Табита не се отказваше, никой не можеше. Една от "супер" силите на Древните. Не го винях.
 - Е, не ни изкарвай толкова лоши. Ти го каза "Неповторимо удоволствие". - казах и повдигнах чашата си за нещо подобно на тост.
 Определено го харесвах, но той беше жертва на сестра ми. Едва ли можеше да има нещо повече от разговор между нас. Освен ако не е мазохист. Което не беше толкова лошо.

-Значи Табита не измъчвала само мъжете. – вметнах, докато повдигах и моята чаша. Да си едва нощ с Табита…приживява се, аз съм самото доказателство. Но да живееш с нея…наистина съчувствах на Каталина. Дори не бях успял да прекарам един цял ден със сестра й, но ми беше станало ясно що за същества е. Побиха ме тръпки, като си представих всеки ден да я срещам и да водя словесни битки с нея.
-Признавам, ти си свястна. – казах, но без да я погледна. Не можех, тъй като това беше един от редките случаи, в които изразявам чувства или близост към някого. Изведнъж се почувствах като пълен глупак, тъй като се справях къде по-лесно с лесните момичета. Обсипвах ги с комплименти и с мръсни думи и те бяха в краката ми. Но не можех да сторя същото с Каталина, защото бях сигурен, че тя няма да сметне това за комплимент. Щом бягаше от сестра си, значи беше нейна пълна противоположност, а Табита определено се наслаждаваше на ласкателствата от пияните мъже.
Обърнах се към Каталина и очите ми срещнаха нейните.
-Ще те попитам нещо и искрено се надявам, че няма да получа шамар след това. Би ли спала с мен, но не защото си отегчена и нямаш какво по-хубаво да правиш. – стиснах силно очи, чудейки се как да се изразя най-правилно. –Имам предвид…аз…съм спал с много жени досега, но досега съм нямал дълга връзка. Искам да знам дали ти, като…жена – идеше ми да си ударя главата в плота. В леглото можех и да съм като бог, но станеше ли време за емоции и чувства, бях жалък. –Питам те дали би се съгласила да започнеш нещо по-сериозно с мъж като мен.
Знаех, че съм привлекателен и че привличам жените с външния си вид, но досега не се бях замислял дали не съм срещнал любовта на живота си по моя вина. Дали не бях чудовище, пиещо кръв и дали щях завинаги да остана сам. А за един вампир “завинаги” бе кошмарно понятия.

Значи все пак той ме харесваше? Едва се въздържах да не вдигна победоносно ръце. Вече не се чувствах като чудовище което може да го изцеди. Е, оставах си така, но бях и нещо повече в неговите очи. Рядко хората ми казваха толкова мили неща, рядко и говореха с мен, но това не беше важно. Не знаех какво да кажа. Да си призная, не бях споделяла чувствата си никога. Но в този мъж..имаше нещо интересно. Загадъчно. Ами ако той беше правилният? Струваше си опита.
 - О, тя тъпче охьови. Определено не е най- милите. - опитах се да се засмея, но избилата руменина по лицето ми е издаваше. - И аз те харесвам. - изтърсих по възможно най- неподходящият начин.
 Отпих една стабилна глътка от водката и затворих очи  за малко като се опитвах да си спомня дишането което бяхме учили в пилатеса на който ходя.
 - О, сукубите си имаме други начини, шамарите не са за нас. - подсмихнах се леко зловещо, но след това се усмихнах наистина. - Ако това е някакъв вид предложение за връзка - съгласна съм. Наистина те харесвам. И, да. Определено бих спала с теб.  - опитах да кажа последните думи шеговито, но вместо това го изгледах от глава до пети и го изгледах многозначително.
 Дръпнах си още няколко пъти от цигарата и за малко не се задавих. Определен он ебях свикнала на силните, но в момента се чувствах като в облаците. В облаци от алкохол, цигари и трева, но облаци.
 - Въпросът е, ти дали би спал с мен? - това последното го казах с малко съжаление. Имах дълбоки съмнения, че би се съгласил на нещо подобно след сестра ми.
 Наистина го харесвах и исках да се получи. Усмихнах се леко и започнах да си пукам пръстите - това правех когато бях наистина нервна.

Усетих колко е нервна и за моя изненада я почувствах още по-близка. Макар и сукуб, тя изглеждаше по-невинна от сестра си. Започна да пука пръстите си, навик, който имаше една от сестрите ми и затова се усмихна при спомена.
Протегнах се и хванах ръцете й, за да и попреча да продължи.
-Да, бих спал с теб и то не само заради удоволствието. – казах, докато я гледах в очите. Представих си ни отстрани: вампир и сукуб изливат чувствата си. Но реално никой не знаеше какви сме, пък и надали някой от надрусаните тийнейджъри ни обръщаше внимание.
-Бих те и целунал, само че ще трябва да оставиш тези цигари настрана. И между другото, казвам се Кристофър.– засмях се, докато я гледах как се изчервява. Може би щях да преживея страничните ефекти, пък и тя самата каза, че не може да ми стори нещо по-лошо както направи Табита. Пък и започнах да си мисля, че тя нарочно е използвала доста от силите си, тъй като отказах да пия от нея. Нещо като подло отмъщение, присъщо на жените като нея.
-Мислиш ли, че сестра ти би те наранила, защото си била с някой от жертвите й. – нямаше да се учудя, ако Табита решеше да си изкара цялата злоба на собствената си кръв, само защото Каталина е намерила мъж, който поне я цени. Не че Табита търсеше или пък се стараеше да намери любовта, но доста често дори и свръхестествените същества мислеха егоистично, точно като обикновените хора. Аз самият бях преживял нещо такова, когато брат ми ме остави на произвола на съдбата.