Създаване на вампири.

Розали не беше красива, но мъжете завладени от чара й не го забелязваха. Лицето й рязко съчетаваше строгите черти на баща й- английски аристократ, и нежните и изящми черти на майка й- потомка на стар френски род. И все пак това лице, със заострена и волева брадичка и нежни скули, успяваше да прикове вниманието на всеки, който я зърне. Очите й бяха зелени, без никакъв отенък на кафяво. Погледа й, често прикриван зад дългите и гъсти мигли, беше пронизващ и омагьосващ. Веждите й сякаш бяха изписани върху това лице с цвят на магнолия- тена с който южняшките толкова много се гордееха и грижливо пазеха от жаркото слънце. Гъстите й кестеняви коси се стелеха като водопад, макар и винаги грижливо да бяха прибрани в скромна, но изящна прическа. Безспорно Роуз притежаваше най-тънката талия в цели четири окръга и се гордееше изключително много от този факт. Фигурата й привличаше вниманието. Тя несъмнено приличаше на ангел, макар да беше създание на Ада

Розали притежава изключително сложен характер. Отличава се като силна жена, готова на всичко за семейството си, но в същото време е егоистична и дребнава. Парите са нещото, към което тя винаги се е стремяла. Но това нейно сребролюбство е причинено от множеството лишения, на които са подложени тя и семейството й . Мис Даркблум е изключително приспособима. Знае как да извлече полза от всяка ситуация и не се интересува от хорското мнение. Тя винаги е обсъждана и нападана, но това не може да я отвлече от целите които си е поставила. Макар и по-трудния начин тази млада жена е била принудена да научи, че живота е труден, но човек винаги трябва да бъде силен ако иска да оцелее.

В любовно отношение Роуз може да бъде описана като ледена кралица. Мъжемразка- така тя често се определя. За нея мъжете са само начин да успееш в живота. Но в същото време те не са същества, които заслужават любов. Много хора биха я помислили за жена без сърце, но и тя е обичала в младоста си, но е била предадена и наранена. А тя не желае отново да залага сърцето си на най-опасната хазартна игра наречена любов.

09 Април 1861

Нощта беше дълга и тежка за Розали. Тя все още не искаше да повярва че губи Ашли. Сърцето и се късаше от болка. Но все пак беше уверена. Тя знаеше, че може да задържи Ашли единствено, ако признае чуствата си пред него и точно това смяташе да направи. Хиляди мисли се лутаха из главата и докато тя чакаше скрита в библиотеката. Повечето от гостите на партито се бяха оттеглили да починат, но тя се беше измъкнала и сега чакаше с надеждата, че ще успее да открадне няколко минути насаме с Ашли. Не й се наложи да чака дълго. Той влезе в стаята бързо и грациозно. Розали плахо се приближи към него. Той я изгледа очудено. Не очакваше да я види тук.

- Какво правиш тук, Роуз? От някой обожател ли се криеш? - засмя се тихо той. Сърцето на брюнетката отново се сви на топка, но все пак беше обнадеждена. Очевидно беше, че той ревнуваше от цялото внимание, което тя получаваше. Той не подозираше колко влюбена беше тя, както и цялото вълнение което я изпълваше. Мис Даркблум не можа да проговори. Тя протегна ръка към него. Ашли беше заинтригуван от игривото пламъче в очите й. Макар и в тъмнината на стаята руменината по бузите на младото момиче личеше ясно. Той неволно хвана ръката й, след което прошепна:-

- Какво има? Искаш да ми кажеш някоя тайна ли.

От допира Розали се разтрепери. В съзнанието й се стрелкаха множество мисли, но тя не можеше да улови нито една от тях нито пък да я изкаже със смислени думи. Най-накрая тя успя да преглътне и да прошепне:

- Да. Една тайна..Обичам те..

За миг настана тишина. В стаята се чуваше единствено нейното развълнувано и забързано дишане. После я обзе вълна на щастие. Най-после беше успяла. Беше признала чувствата си. Но защо Ашли беше тъй странен и мълчалив. Най-накрая той проговори.

- Днес грабна сърцата на всички мъже. Не искаш да има изключения? Е спокойно, Роуз, ти отдавна имаш моето сърце.

- О Ашли..Наитина ли? Наистина ли сърцето ти ми принадлежи? Обич..

- Не го казвай повече, ХРозали- прекъсна я бързо той. - Не бива. Ти не мислиш това сериозно. Не го казвай защото после ще се намразиш, че си изрекла това, а и мен, че съм го чул.

- Но аз наистина те обичам и никога няма да мога да те мразя. Ти..Ти не си безразличен нали..?

- Не. Не съм- промълви бавно той. Брюнетката искаше да чуе тези думи, но усещаше, че нещо не е наред. Нещо не беше както трябва. Той не беше споменал нито дума за бягство или за женитба, както тя беше очаквала. 

- Значи..ти..ти ще се омъжиш за мен? - прошепна плахо тя, зачаквайки думите му със свито сърце. Той я обичаше и това беше най-важното. А сега тя беше изрекла най-накрая думите, които би трябвало да излязат от неговата уста..

- Аз ще се оженя за Мелани.

Розали усети как сърцето и се разби на милиони парчета. Та нали я обичаше как можеше да се жени за друга..

- Но нали каза че ме обичаш..

- Роуз, не ме карай да говоря неща, за които после ще се намразя. Ти си още млада и не разбираш какво е брака. За един брак не е достатъчна само любовта..Нужно е..

- А нея обичаш ли я? - прекъсна го бързо тя. 

-Тя е като мене. С нея бихме създали добро семейство..

Гневът се разля в нея. Тя не искаше да мисли повече. Изведнъж скочи бързо със стиснати юмручета и извика:

- Мразя те, негодник такъв.- след което му удари плесница. 

***

Март 1880

Безмълвната къща, носеща белега на смъртта, засилваше чувството й за самотност. Тя не издържаше вече. Душата й се разкъсваше от угризения. Тя беще виновницата за смъртта на Франк и това я убиваше. Лек шум и шепот от долния етаж привлякоха вниманието й. Това беше Дерек. Розали не го беше виждала откакто беше получила известието за смъртта на Франк и сега инстинктивно чувстваше, че той е единствения човек, който би и помогнал тази вечер. Щеше да е неуважение пред паметта на съпруга си да говори насаме с друг мъж в деня на погребението, но в този момент брюнетката усещаше че има нужда да поговори..

...

- Аз съм виновна за смъртта му.. Дерек, аз не трябваше да се омъжвам за Франк. Той беше годеник на сестра ми, а аз го излъгах и се омъжих за него преди да се е усетил. А после..После го убих. Аз го изтормозих. Бях толкова зла с него..Само да можех да върна времето назад.

- Ако можеше да върнеш времето пак щеше да постъпиш по същия начин..Ти не съжаляваш за начина, по който си се държала с него, а се измъчваш от мисълта че си виновна за смъртта му.

- О, Дерек. Това не е така..

- Както и да е..Нека да не спорим. Дойдох тук за да говорим на друга тема.

- И каква е тя- попита брюнетката с глас изпълнен с любопитство напълно забравила за угризенията, които я измъчваха..

- Темата е следната. Тъй като аз все още те желая толкова силно, а и Франк вече го няма..

- Ти си най-невъзпитания човек на света- изкрещя възмутено Розали. Кръвта й кипна и не се интересуваше, че някой може да я чуе. - Съпруга ми още не е изстинал в гроба, а ти идваш тук с гнусните си предложения да ти стана любовница..

- По-тихо за бога. Ще те чуе цялата къща- прекъсна я той, като бързо улови стиснатите й в юмручета ръце.- изтълкува думите ми грешно..

- О много добре ги изтълкувах. Махай се от тук веднага- продължи тя гневно

- Млъкни за малко. Дойдох да ти предложа да се омъжиш за мен..

Думите му я шокираха.Тя го гледаше втренчено с отворена уста. Човекът, който казваше че бракът не е за него, й предлагаше брак. Това не можеше да е истина..

- Но аз..Аз повече няма да се омъжа- едва успя да промълви тя..

- Напротив..Ще се омъжиш и то за мен..

Думите му бяха убедителни. Тя не го обичаше. Все още копнееше за Ашли, макар и той вече да беше съпруг на друга жена. И тогава в главата й се оформи план. Мозъка й започна да работи на бързи обороти..

- Ще се съглася, но при едно условие. Да ме превърнеш във вампир. Искам да съм като теб..

"И като Ашли.." - бавно изплака сърцето й..

***

Май 1885

Къщата беше обвита с мрак. Розали влезе с бърза крачка през прага й. Трябваше да намери Дерек..Трябваше да му каже. Как може толкова време да е била такава глупачка. Как можеше на смъртното легло на Мелани най-накрая да прозре истината. 

Розали влезе тихо в тъмната стая. Дерек впери в нея тъмните си очи. 

- Тя е мъртва нали?

Даркблум кимна плахо и неуверено се приближи към него. Искаше й се той да не отваря веднага дума за Мелани. Сърцето й се свиваше от болка. Не искаше да повярва, че нея я няма. Особено сега, когато най-накрая беше разбрала, че я обича като сестрата, която никога не е имала. Вампирката се вгледа нерешително в съпруга си и в изражението му видя болка.

- Нека почива в мир- прошепна той. - Тя беше истински ангел.

Розали сведе тъжно очи. Той беше прав. Душата й се късаше от мъка, че го разбира чак сега, когато вече е късно Очите на Дерек се върнаха на брюнетката и гласът му се промени

- И тъй тя вече е мъртва. Това е чудесно за теб, нали? Вече никой не може да застане между теб и безценния ти Ашли..

- Как може да кажеш това сега?- попита Роуз възмутено, с глас изпълнен с болка.

- Мисля, че не съм казал нищо грешно. Предполагам, че още утре ще се втурнеш да искаш развод.

- Развод ли..Не искам развод..О Дерек, днес разбрах нещо. Как може да съм била толкова сляпа до сега. Аз трябва да ти кажа..

- Не искам да ми казваш нищо- каза й грубо той.

- Но аз трябва да ти кажа. Аз те обичам, Дерек. Обичала съм те през цялото време. Ашли е бил само една заблуда..

Ироничния му смях изпъни стаята и прекъсна думите й. След това той замълча. Тишината изпълни стаята. Уморените му очи потърсиха нейните. След цяла вечност мълчание, той най-накрая проговори:

- Някога щях да бъда щастлив да чуя тези думи, Роуз. Наистина щеше да е така. Но вече е късно. Преживяхме прекалено много. Някога замисляла ли си се, че изпитвах към теб най-силната любов на която съм способен..Обичах те дълги години, преди да мога да те имам. Обичах те, но не можех да допусна да узнаеш това, защото ти си жестока с тези, които те обичат. Когато се ожених за теб знаех, че не ме обичаш, но се надявах, че ще успея да пробудя твоите чувства. Но съм се лъгал. А сега вече е късно за каквото и да било.

- Но, Дерек, аз те обичам. Ще изкупя цялата си вина. Ще бъдем щастливи.

- Не, Розали. Това вече е невъзможно. Не съм от хората, които лепят счупеното и убеждават себе си, че всичко е както преди. Не те обичам вече и не мога да те лъжа.- изрече с болка в гласа той и стана.- Заминавам. Не си прави труда да ме търсиш. Няма смисъл да се измъчваме взаимно- каза той след което се завъртя бързо на токовете на обувките си и излезе.

Вампирката дълго гледаше безмълвно затворената врата. Сърцето й се късаше от болка. Сълзите напираха в очите й, но не можеше да заплаче. Смътно осъзнаваше, че той е прав. Така и не беше успяла да разбере мъжете в живота си. Ако беше разбрала Ашли, никога не би го обикнала, а ако беше разбрала Дерек, никога нямаше да го загуби. Но сега той си беше отишъл..а пред нея стоеше вечността изпълнена със самота..Проклятието на безкрайния живот..Жалкото съществуване на вампир с разбито сърце.